Кой е виновен?
Загубата срещу Франция е резултат от състоянието на волейбола у нас
От Осана до Разпни го пътят е много кратък. И родните спортисти доста често усещат това на гърба си. Изпитаха го в последните 24 часа и българските волейболисти.
В петък тимът на Пламен Константинов бе засипан с хвалби заради изявите срещу Белгия в полуфинала на Световната лига. 24 часа по-късно същите играчи загубиха финала срещу Франция и критиките не закъсняха.
Реакции
Пламен Константинов: По-добрият отбор победи. Франция си заслужи успеха, защото ни натисна със сервис, а ние допуснахме много грешки на този елемент. В някои от моите момчета видях пораженчески поглед.
Между втория и третия гейм им казах, че ако Франция играе по този начин, няма да имаме шанс. Но те не трябва да се отпускат, защото шанс винаги може да се появи.
Ние получихме този шанс в третия гейм, но не успяхме да го оползотворим. В моменти, в които имахме предимство, не успяхме да ги завършим. В крайна сметка Франция заслужено ни победи.
Считам че разликата между втора и първа дивизия на Световната лига не е толкова голяма. Ако приемем, че България, Белгия и Аржентина са на едно ниво, Франция е с една класа над нас.
Единственият проблем за Франция на финалите в Рио де Жанейро може да се окаже часовата разлика.
„Изоставаме с много, ама наистина много, от поне осем отбора в света и не се вижда как ще ги стигнем в близките две-три години. Константинов работи с доста посредствени волейболисти в момента”
„Нещата са много зле и вече сериозно трябва да мислим какви претенции можем да имаме”.
„Нямаме облик, нямаме стил”.
„А ни трябваше съвсем мъничко, ама съвсем дребна подробност, за да продължат успехите още няколко години. Дребна подробност, казваща се Матей”.
„Играем селски волейбол и затова не се получава”.
Това са само част от нещата, които могат да се прочетат в социалната мрежа и из форумите по отношение на снощния двубой.
За това колко бързо се променят настроенията на българина са изписани десетки страници и е безмислено да се коментира отново. Непостоянството е характерна черта в манталитета ни и за съжаление го има и в спорстистите ни. И го виждахме през всичките 14 двубоя на Световната лига.
Да, оправдания за снощното поражение могат да се намерят безкрай – контузиите, европейските игри, двата състава и още, и още. Големият въпрос е защо се случва така че в разстояние на две седмици, два различни състава, в две различни състезания с два коренно различни като стил на игра съперника действаха по един и същ начин?! Точно така както тимът на Николай Желязков изигра двубоя с Германия в Баку, точно така го направи и съставът на Пламен Константинов срещу Франция.
Стилът на тима ни е повече от ясен – силен начален удар, който да разстрои посрещането на съперника, да позволи на блокадата да работи – ако не да носи директна точка, то поне да омекоти атаката на съперника и позволи отиграване след защита. Така играе отборът ни от години, така спечели през 2006 г. сребърния медал в Япония.
90% от нападателите ни са били или са мощни атакуващи играчи. Техничните, каквито са французите например, са били и са единици. Такъв бе Пламен Константинов, такъв сега е Тодор Скримов. И точно те са и най-стабилните посрещачи. Затова че липсват повече такива волейболисти обаче вината не е на националния отбор, а на клубовете и на треньорите в тях. Националният отбор не е училището където играчите трябва да се научат на основни неща, а е мястото където те трябва да покажат наученото.
Теодор Салпаров: Разликата беше голяма. Няма какво да се говори, когато те надиграят по такъв начин. Опитахме се да се борим, но бяхме равностойни само когато те ни позволиха.
За тази календарна година това беше едната цел, а другата е Европейското първенство. Цялата ми кариера и всички мачове, през които съм минал, съм ги правил, за да видя залата толкова пълна, колкото на този мач.
Съжалявам, че разочаровахме феновете. Сега ще имаме един период за почивка и след това започваме подготовка за Европейското първенство. Имаме много неща за подобряване. В съвременния спорт всичко тръгва от сервиса.
Горе-долу същото важи и за началния удар. Ако играчи и треньори могат да бъдат упрекнати за нещо, то е затова че се разчита на варианта „ако тръгне”. Сервисът като всеки един елемент от играта обаче се тренира и то целенасочено. И тогава не разчиташ на момента „ако”, а си подготвен да постигаш целите си. Показаха го и французите, които и в двата дни на изява във Варна изпълняваха еднакво силен начален удар.
Проблем снощи бе и липсата на алтернатива. Колко важна е тя се видя в третия гейм когато видимо умореният Теди Салпаров бе заменен от Мартин Божилов.
В същото време двама от основните ни играчи – Андрей Жеков ( за когото около 60-та минута на двубоя в текстовия коментар на официалната страница на Международната федерация по волейбол бе написано, че е изключително предвидим в играта си!) и Владимир Николов останаха на терена от началото до край.
Просто защото адекватни заместници май липсваха.
И точно затова е добре да има обяснение от страна на треньора и щаба му. Защото на практика без никаква видима причина те се отказаха от две такива в лицето на Георги и Валентин Братоеви. Както и на направилият силен сезон Николай Учиков. Всъщност темата за последния бе коментирана единствено в началото на подготовката. И тогава чухме две различни версии – едната, че на треньора му е казано, че не трябва да бъде викан, а другата, че самият Учиков е отказал.
А като стана дума за отсъстващите, няма как да не повдигнем дъвчещата се за трети пореден сезон дискусия за Казийски. С отказа си преди три години Матей показа, че е човек, който държи на принципите си. Дали е прав или не е друга тема.
Въпросът е дали може да се впише в този състав. И това е нещо, на което няма как да бъде даден категоричен отговор.
А ако Матей се върне и не се получи, тогава кой ще е виновен?! И честно ли е да бъде обърнат гръб на тези, които три години изнасяха тежестта и понасяха краткия път от Осанна до Разпни го, за сметка на някой, който доброволно си е тръгнал?!Отговорът на тези въпроси може би ще научим още преди следващото състезание. Когато нищо чудно суперзвездата все пак да бъде в състава.
0 коментара