Спасете Локо, заслужава си!

Локомотив (Сф) трогна цяла България с награждаването, което сам си устрои през сълзи в края на сезона.

Изхвърлен без лиценз, оставен без човек от БФС на церемонията, с плачещи играчи и фенове, тимът показа характер и тогава. Както го правеше цял сезон напук на забавени заплати, лоши условия и отписване от специалисти.

Локо отива във „В” група и съдбата му може да бъде с летален изход. За разлика от ЦСКА, където двама от най-богатите българи веднага предприеха действия за спасение, а и поне десетина други чакат възможност да се включат, за Локо засега нещата са около точката на замръзване.

А това е клуб, който трябва да живее, да има водеща роля във футбола ни и да е фактор.

На сгурията и изпотъпканата трева край стадиона в „Надежда” се родиха имена, които са вечни за родната игра. Начко и Котето, лека им пръст, са вероятно двамата най-големи в историята на червеното и черното.

Локомотив трябва да намери начин да оцелее, но системите, за съжаление са спряни. Апаратът за изкуствено дишане бе прибран от Николай Гигов, който наля милиони в първите години на управлението му, не успя да стигне до титла, записа няколко достойни гастрола в Европа, но така и не превърна Локо в страшилище за грандовете.

Всъщност, това е чарът на този клуб – Локомотив и в най-силните си години бе просто отборът, който никой не бива да подценява.

С ярко изразен контраатакуващ стил, с умни и бързи играчи, Локо можеше да дойде и да те бие на твоя стадион без да усетиш.

През изминалата пролет, когато отборът биеше и в един момент дори доближи върха и застраши Лудогорец, на трибуните имаше по 3-4 хиляди локомотивци.

Потенциалът е да има и по 7-8 хиляди, ако тимът е стабилен, стадионът – постегнат, а клубът – в добри ръце. Защото наследствено кварталът е червено-черен, а Локо има и много симпатизанти из София и страната.

Не е ЦСКА или Левски, но е традиционен отбор.

Конюктурата у нас обаче гласи, че парите отиват при грандовете – те са по-добрата реклама. Но Локо трябва да бъде спасен. Без него няма да е същото.

И ако ви звучи драматично, ето ви картинката във „В” група. Там конкуренцията е жестока, а отбор без пари, с разбягали се играчи и основно младоци, които ще попълват състава, няма шанс за промоция поне 2-3 сезона.

Да не говорим, че и школата може да се разпадне, ако не се намери кой да плаща на треньорите и разходите по базата и стадиона.

Засега се очерта единствено силуетът на Коко Динев, който питал за Локо.

Е, нека кажем, че не звучи добре – най-малкото. Човек, чието минало с един друг Локомотив и до ден-днешен остава мътно-черно и с примигащи и променящи се коефициенти като ореол върху същия този силует...

Софийското Локо няма нужда от това. Клубът напусна професионалния футбол със сълзи, но на гордост – извоюва си медали от първенството и място в Европа на терена. Не го получи заради причини, далеч от футболните.

Сега трябва да бъде стегнат, оздравен и спасен. И след 3-4 години да се върне там, където му е мястото. И където липсата му ще се чувства.