Последните 9 мача на №9
Любо Пенев минава през най-тежкия си треньорски период
Любослав Пенев е емблематична фигура за българския футбол. Фамозен голмайстор в ЦСКА, който покори Испания. Мнозина го наричат Ел Голеадор.
С пълно основание. Пенев можеше да вкара от всякакво положение – с левия крак, с десния, с глава. Беше истинският пример за централен нападател.
Именно като невероятно смел играч той се хвърли в приключението да бъде президент на ЦСКА през 1999 година и се провали. Сега отново скочи в родния клуб, където провалът му бе предизвестен.
След резултатите му в последната една година Пенев има нужда от рязък старт нагоре в треньорската си кариера.
Tweeeet me!Последните 9 мача на легендарният №9 се превърнаха в най-тежкия период като треньор на Любо. Първият от деветката е с националния отбор срещу Азербайджан.
В Баку нашите спечелиха с 2:1 с гол в 88-ата минута на Венцислав Христов. Но видяхме още от старта на квалификациите за Евро 2016, че не сме ниво дори за новата схема на турнира с 24 отбора.
След Баку нито веднъж в следващите осем мача Пенев не си тръгна като победител.
Хърватия ни срази без много труд с 1:0 на „Васил Левски”. Дойде и загубата с 1:2 като гост на прекия конкурент за третото място Норвегия.
Столът на Пенев се разклати здраво, чуха се подмятания от членове на изпълкома, че треньорът трябва да бъде сменен. А когато националите направиха конфузно 1:1 с Малта на „Васил Левски” още по стълбите на арената собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев изрече присъдата: „Аут!” Звучеше досущ като покойния Иван Славков, който на влизане на заседание на изпълкома на БФС през лятото на 1996-а произнесе присъдата: „Чичото – аут! Чичовото – в тъч!”
Тогава България бе отпаднала с четири точки от Евро’96, Любо Пенев си вкара автогол срещу Франция, а после каза прословутата реплика със супата. А Димитър Пенев бе уволнен.
В яростна контраатака Ел Голеадор опита да спечели феновете на своя страна и нападна един след друг съотборниците си от Пеневата чета Йордан Лечков и Емил Костадинов, атакува яростно Домусчиев, Венци Стефанов и Атанас Фурнаджиев.
Но в крайна сметка остана извън борда. Очакванията, че заради голямото си име ще бъде поканен в испански клуб, не се случиха. Или поне никой не знае дали е имало оферта.
Така Пенев прецени, че е дошъл моментът да се завърне в ЦСКА. В може би най-трудния момент на клуба в цялата му история. И там обаче се провали. От Любо се очакваше да вдигне най-вече самочувствието на футболисти, които два месеца по-рано бяха първи в класирането.
Но бяха като изгубени деца, които не могат да намерят пътя към вратата, камо ли към победата. След напускането на Стойчо Младенов и безумното кратко треньорство на Галин Иванов целта пред Пенев бе да вкара ЦСКА в евротурнирите. Тогава за отнет лиценз само се намекваше, а и имаше време документите да се оправят.
Както обича да казва, Любо отлепи ютията, но не достатъчно. За четири мача Пенев направи три ремита и загуби веднъж от най-слабия отбор в първата шестица – Ботев. Във всеки мач ротираше състава.
Къде принудително, къде не. Трябва да се отчете, че има много контузени и наказани. А чужденците явно отдавна чакат лятото и бягството от „Армията”.
Но въпреки това в много слабото българско първенство Пенев и ЦСКА бяха длъжни да спечелят един, два или дори повече мачове. В своя стил Любо казва, че играта „очевадно” се е подобрила. Но феновете искат победи, а не изравняване в последната минута.
Колко е заплатата на Пенев знае само той и шефовете. Официално асистентът Радослав Здравков каза, че била 750 лева. Ще ни позволи да се съмняваме в тази сума.
Но Любо е длъжен да покаже докрай предаността си към родния клуб, а не на всеки въпрос за бъдещето си да казва „След 31 май”. Ясно е, че няма никакво значение дали ще победи или ще загуби в последния кръг срещу Литекс.
Този мач ще е само за протокола. Но с него ЦСКА може да стане любимец 13 с 13-ия двубой без победа. Иска или не, виновен или не, Любо стана част от този срам. А след резултатите му в последната една година той има нужда от рязък старт нагоре в треньорската си кариера.
0 коментара