Жалък, по-жалък, най-жалък – ЦСКА!

Пролетта май си замина. Лятото настъпва. Още малко годината ще прeполови. А ЦСКА още няма гол.

По дяволите този гол! Не, ЦСКА няма победа.

ЦСКА е олицетворението на това колко жалък можеш да бъдеш. Как можеш да самоубиеш ритуално за кеф на „сини”, „зелени” и неутрални.

Днес ЦСКА представлява една веселяща съперниците пътуваща трупа. Като започнем от нищо не разбиращия собственик. Без да се сърди, Ивайло Манджуков и изказванията му са комични.

Най-вече за добрите времена. Сега дойдоха и за прокуратурата. То Александър Томов я викаше ли викаше, а тя все не идваше.

Самият Манджуков бе най-големият радетел на идеята да има млади български треньор и ЦСКА да играе основно с родни момчета. По-възможност от школата. Тихо, да не го чуят Жозе Моуриньо или Арсен Венгел, че ще му размахат пръст в лицето.

На пистата в екип на ЦСКА стои един напълно неориентиран човек. Под негово ръководство „червените” играят всичко друго, но не организиран футбол.

Едно време говорихме как Димитър Пенев е измислил организирания хаос и с него станахме четвърти в света. А Галин Иванов е пионер на неорганизирания хаос.

С него Литекс, ако бе малко по-качествен отбор, можеше да повтори онова 8:0 от зимата на 1998 година. Или слуша началника Манджуков, или е решил да се хареса на някои фенове, Иванов пуска на терена всички с български имена.

Страхотно! Само че те са от слаби по-слаби.

На първо място футболното недоразумение Пламен Крачунов, който не би бил селектиран и в квартален отбор, ако броят на аматьорите излиза. Капитанът Валентин Илиев се опитва да се подмаже на запалянковците със сърцераздирателни поклони след поредната загуба. А всъщност този човек пречи. И на терена, и извън него.

Апостол Попов се обиди на предишия треньор Стойчо Младенов, че му бил спрял кариерата в националния отбор, започнала на 31 години. Ето – сега има отличен шанс да я поднови. Ивайло Петев със сигурност вижда колко е опасен за собствената си врата.

Борис Галчев? Още един татуиран юнак от българската чета на ЦСКА, който има повече картони отколкото точни пасове. Поискахме български вратар и ето го Анатоли Господинов. Процентът на вкарани голове от точни удари към него е колкото този, показващ владеенето на топката от Барселона.

Покрай тях и юношата Петър Витанов няма да израсне, въпреки че мнозина казват хубави думи за него. Той просто се превърна в част от група, която май наистина направи вътрешен преврат в ЦСКА и се погрижи за самоубийството.

Тези гигантски футболисти не заслужават публиката, която и в Ловеч бе на невероятно ниво.

Казват, че с такава подкрепа се излиза от гроба. Когато Байерн бе изправен до стената срещу Порто, целият „Алианц Арена” се превърна за миг в огромно знаме, на което пишеше „Никога не се предавай”! И изпепели по драконовски Порто.

България не е Германия и ЦСКА не е Байерн. Но нито един друг наш клуб не може да се радва на подкрепа като „червената”.

„Никога не се предавай” обаче не е позунг за Вальо, Апата, Борката и Крачуна. Не е за Гальо и Манджука. Те просто са хора, попаднали не на мястото си. Те са като деца, на които е даден зареден пищов. И могат да се гръмнат в сърцето. Ако не сте разбрали – в емблемата с трите звезди. Те ще заличат ЦСКА и май спасение вече няма.