Мишел Платини за романтичните времена на футбола

Французинът даде едно от редките си интервюта, в което не говори за проблемите на УЕФА

Sportinglife
Sportinglife 08:25 ч., 27 Март 2015
0
1535
Getty Images

>- Кой от съперниците имаше по-добра халфова линия?

- Бразилската не бе нито по-добра, нито по-лоша. Те играеха по свой начин. Нас ни наричаха бразилците на Европа, защото имахме подобни качества.

- Как приемахте Зико?

- И до ден днешен Зико ми е приятел. Белият Пеле. За съжаление отиде да играе в Удинезе. Според мен това не бе клуб, който отговаряше на класата му. Ако бе подписал с друг отбор, щеше да постигне много повече.

- По-силна ли бе Бразилия от 1982-а отколкото от 1986-а?

- Да. Отборът от Мондиал'82 е един от най-добрите в историята на футбола. Не само се наслаждавах да ги гледам. Обичах бразилските национали.

- Защо вашата Франция се провали на полуфинала срещу Германия през 1986-а и загуби с 0:2, след като отстрани Бразилия с дузпи?

- През 1982 година Германия беше по-добра от нас. Те бяха феноменален отбор. През 1986 година ние бяхме по-силни. Но съдията беше по-силен и от нас. Нека да го кажем така – беше човек от австрийско училище (смее се).

- А съдията от 1982 година?

- Ако беше дал дузпа за нарушението срещу Батистон и заслужено бе изгонил Шумахер, мачът щеше да се развие иначе. И може би щеше да повлияе върху полуфинала четири години по-късно. Германците винаги играят силно. На тези два мондиала имаха много добри индивидуалисти.

- От кого пазите най-добри спомени?

- Карл-Хайнц Румениге. Въпреки че беше контузен и трябваше да не играе, отиде да загрява. Винаги са ми харесвали германските нападатели – Хрубеш, Фишер, Литбарски, зад тях играеше Магат. Страхотен тим.

- Ален Жирес определи загубата от Германия през 1982 година след изпълнение на дузпи като трагедия. Сещате ли се често за този мач?

- Това е най-хубавият ми спомен. Не ми се смейте. Знам какво казвам. Никога на друг ден не съм имал толкова различни емоции – от яд до радост. Всичко се сменяше непрекъснато. Стана велик мач, за който винаги ще се говори, но за съжаление го загубихме с дузпи. Не това е най-важното. Имахме привилегията да го изживеем на терена в Севиля.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията