Колко ще продължат мъките на McLaren?

Основната причина за изоставането на McLaren е новият двигател на Honda

Sportinglife
Sportinglife 10:00 ч., 23 Март 2015
0
766
Getty Images

След като Дженсън Бътън заяви, че последното му място в Гран при на Австралия в началото на сезон 2015 във Формула 1 е „голяма стъпка напред”, значи McLaren наистина има проблеми.

Въпросът е колко сериозни са тези проблеми и колко време ще отнеме решаването им.

През декември шефът на McLaren Рон Денис говореше за повторение на успехите на тима от края на 80-те и началото на 90-те години – четири поредни титли при пилотите и конструкторите от 1988 нататък.

В прав текст

В момента изобщо не може да се прави сравнение между McLaren от 1988 и McLaren от 2015 година.

Но в момента изобщо не може да се прави сравнение между McLaren от 1988 и McLaren от 2015 година.

Когато McLaren и Honda обединяват усилия преди сезон 1988 във Формула 1, японците вече са се утвърдили като доставчик №1 в световния шампионат – това важи за 1986 и 1987, а общо имат зад гърба си пет години опит в тази надпревара.

През 2015 година новият турбо мотор на Honda, заедно с хибридните установки, с които работи, записа първото си състезание в Австралия.

Колко са зле нещата?

Новият болид на McLaren – МР4-30, беше най-бавният в Мелбърн, при това на сериозна разлика от лидерите. Бътън и Кевин Магнусен останаха на секунда и половина от участие във втората част на квалификацията, т.е нямаха реален шанс да излязат от първата част.

Резултатите показват, че в първата част Бътън и Кевин са били на 2,9 секунди от постиженията на пилотите на Mercedes.

Но световните шампиони караха в тази част на квалификацията с по-бавните твърди гуми, тъй че към тази разлика трябва да прибавим поне още 1 секунда.

След това, за другите две части, колата на Mercedes ставаше още по-бърза с повечето мощност, осигурена от най-добрия мотор в световния шампионат.

В прав текст

Три секунди на обиколка е много голяма разлика за Формула 1, но пет, както е по-скоро случаят на McLaren е истинска катастрофа.

Три секунди на обиколка е много голяма разлика за Формула 1, но пет, както е по-скоро случаят на McLaren е истинска катастрофа.

И това повдига резонния въпрос: Ще успее ли някога McLaren да съкрати това изоставане?

Какво се обърка?

Основната причина за изоставането на McLaren е новият двигател на Honda.

Максималната скорост на болидите показва ясно това изоставане – колите на McLaren изостават с 14-15 км/ч от най-бързите – Williams-Mercedes.

Бътън беше с 15,5 км/ч по-бавен от Фелипе Маса на стартфиналната права, но в най-бързата точка на пистата, точно преди зоната за спиране в края на същата права, разликата между тях беше 14,8 км/ч.

Това ясно показва, че основните проблеми са свързани с хибридната установка, която работи с 1,6-литровия турбо мотор – хибридното задвижване трябва да осигури допълнителна енергия при ускорение при излизането от завоите и в първата част на всяка една права – точно там, където Бътън изостава най-много.

Хибридната установка към всеки двигател във Формула 1 – събираща енергия от задната ос (MGU-K) и турбото (MGU-H) – трябва да осигурява между 170 и 210 конски сили, в зависимост от това колко ефективна е технологията, която спомага за събирането на енергията от турбото, като на практика тук няма ограничения.

Инженерите във Формула 1 имат формула за изчисление на изоставането, което осигурява всяка една конска сила, която не достига на мотора – средно става въпрос за 0,016 секунди за 1 конска сили.

Така че 2,9 секунди за 181 конски сили, 3,9 секунди са 244 конски сили и 5 секунди са вече 312 конски сили.

Естествено, изоставането на McLaren спрямо Mercedes не се дължи само на мотора, но някъде измежду тези три числа се крие разликата между двата двигателя.

Предполага се, че разликата в мощността е поне 205 конски сили, което може да се равнява на изцяло неработещ хибриден компонент от задвижването.

Неефективната хибридна система означава, че мощността на двигателя също трябва да бъде намалена, иначе той ще консумира твърде много гориво, за да компенсира това, което не му достига като електрическа енергия.

Тук се появява и другият проблем – моторът на Honda не е достатъчно надежден, че пилотите да го натоварват на 100 процента.

В Австралия тимът го използва при по-ниски обороти и с по-ниска мощност, тъй като топлото време в Мелбърн изненада неприятно инженерите на Honda, които явно бяха настроили двигателите спрямо температурите от зимните тестове.

Точно това потвърди и шефът на Honda F1 Ясухира Арай, който обясни, че и двигателят и MGU-K блокът са работили с понижен капацитет в Австралия. И въпреки това моторът на Магнусен се повреди още преди той да стигне до стартовата решетка.

От Honda обясниха, че все още не знаят дали този мотор ще може да бъде спасен. А той е един от четирите двигатели, които трябва да използва Фернандо Алонсо през целия сезон.

Все още не се знае кога ще бъдат решени проблемите, въпреки че японците дадоха да се разбере, че са наясно какво не е наред с моторите им.

Вече се появи предположение, че част от проблемите, особено тези, свързани с охлаждането, са причинени от дизайна на задната част на болида МР4-30 – точно пред задните гуми колата е много „събрана”, но от британския тим отрекоха това да я вярно.

McLaren MP4-30

Според много анализатори, болидът на McLaren също не е на нивото на W06 на Mercedes, като разликата между двете шасита се изчислява на секунда, секунда и половина.

Според Бътън МР4-30 се мери с колите на Red Bull и Sauber в завоите. Което не е много окуражаващо – Sauber преживя ренесанс в Мелбърн, но тимът тръгва от невероятно задна позиция, а в Red Bull имат сериозни проблеми с поведението на мотора на Renault, което се отразява зле на поведението на колата точно в завоите.

Но според Магнусен и състезателният директор на тима Ерик Булие МР4-30 е добра база за развитие в хода на сезона.

Всъщност МР4-30 е важен и по една друга причина – този автомобил маркира смяна на философията при създаването на шаситата на британския тим.

Досега, години наред, дизайнерите преследваха максимално аеродинамично притискане, което правеше поведението на колата непредвидимо в завоите заради непостоянното притискане, идващо от аеродинамиката.

Сега тимът поема по пътя на Red Bull – търсене на по-постоянна работа на аеродинамиката, макар и с липсващи пикови стойности на притискане, но като цяло с по-предвидимо поведение на колата.

„Миналата година, поведението на колата беше следното – при спиране в началото колата имаше много добро аеродинамично притискане – обяснява Бътън. – Но цялото притискане беше концентрирано в предницата при влизането в завоя, а когато завиеш, във върха на завоя това притискане изчезва и нещата ще объркват. Тази година поведението на колата е много по-предвидимо и балансирано, но трябва да си много прецизен.

„Ясно е, че нямаме достатъчно аеродинамично притискане, за да се борим с Mercedes, дори и моторите ни да бяха равни. Но основната философия при създаването на колата е правилна. Досега не съм карал такава кола на McLaren, поне що се отнася до поведението и работата на аеродинамиката.

„Не казвам, че това е най-бързият McLaren, който съм карал, тъй като не е. Но като основа за развитие е много добро постижение. Обтичането на колата е много чисто и просто можем да добавяме притискане там, където ни трябва. Миналата година нещо подобно щеше да промени поведението на колата. Но трябва да свършим още много работа, за да догоним лидерите.”

Интересно е колко време ще отнеме това догонване, тъй като проблемът в McLaren не е само един.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията